Философията на портретната снимка

Един от най-популярните жанрове във фотографията е заснемането на портрет. Било то роднина, приятел, близък или почти непознат – всеки от нас се е сблъсквал със заснемането на портрет или снимка, много близка до това определение.

Ето защо и много често се подценява същината при улавяне на кадри от този жанр. За хубавия портрет са в сила всички насоки, с които се сблъскахме по-рано в рубриката. Но, ако искаме да уловим нещо повече от “снимка на някого” е необходимо да обърнем внимание на много повече от техническото във фотографията.

221

В общия случай се разграничават два вида фотографиране на хора – портрети и непринудени снимки. Самият аз в началото снимах предимно непринудени кадри, което ми помогна да се държа по-скоро като документален фотограф на лов за моменти. Този вид фотографиране изостря сетивата и изгражда (възпитава) в снимащия нюх и рефлекс за заснемане на мигове, които обикновено убягват, но въпреки това са значими и с голям заряд.

Въпреки че говорим за непринуденост, и тук, и при портретите – фотографът трябва да е подготвен и наясно как точно иска да улови и представи обекта. Какво би могъл самият той да вдъхне и как да улови духа, а не само визията на фотографирания.223

Именно “улавянето на духа” е предизвикателството, с което всеки портретен фотограф се сблъсква в ежедневието си. Не случайно фотографирането се е смятало за “кражба на душата”. Много малко хора успяват (или искат) да се отпуснат същински при вида на наличието на снимачна техника.

Замислете се самите вие как бихте реагирали, ако някой ви спре на улицата и поиска да ви снима. Защо? С каква цел? Какво ще стане със снимките? Общо взето все въпроси свързани с личното пространство на всеки един от нас. Ето защо фотографирането на хора, освен всичко друго, е и психология. При портретната фотография сякаш “не ти правиш кадъра, ти просто тихичко молиш той да ти бъде предоставен”.

Тук няма рецепта. В общия случай, като фотограф не ти остава нищо друго освен да си ведър и усмихнат, надявайки се да бъдеш допуснат. Дори не се опитвайте да проявявате нахалство, това ще доведе до сконфузеност в съзнанието на заснетия и съответно ще проличи в кадрите ви.1

Оставете хората да бъдат себе си в естествената им среда

Когато заснемате непринуден портрет, изчакайте момент, в който вниманието на обекта е заето от някакво занимание. Не спирайте да търсите различни ъгли, които да позволяват по-доброто отразяване на обекта и неговата среда.

Използвайте фокусни разстояния от порядъка – 85 -135мм.

Те са едни от най-подходящите за заснемане на портрет в близък план. Тези дължини са освен всичко друго практични, защото позволяват да се отдалечиш достатъчно от обекта, без да навлизаш личното му пространство. Освен това са “по-ласкави” от драстично по-къси фокусни разстояния, които биха довели до перспективни изкривявания. Това не значи, че по-късите фокусни разстояния са табу.

Дори напротив, те се превръщат във вашия най-добър приятел, когато искате да уловите обекта в цял ръст или по начин, в който ще може зрителят да се запознае със заобикалящата го среда.43w32

Изборът на подходяща бленда

Друго значимо в технически аспект би било изборът на подходяща бленда. Контролът върху блендата определя каква част от равнината ще бъде представена “остро” (на фокус) и каква част от нея ще бъде дефокусирана.

Ако целта ви е да запознаете зрителя с обекта в неговата естествена среда, необходимо е да предадете разпознаваем преден и заден план. Това налага избора на по-голяма цифра за бленда (f/5.6-f/8).

Когато обаче желаете да акцентирате върху обекта, без да ангажирате вниманието на зрителя с нищо друго – нужно е да зададете по-малка цифра за бленда (f/2.8-f/4).

Ако по-отворената бленда (по-малката цифра) не е достатъчна, за да разграничите достатъчно преден и заден план – може да използвате и по-дълго фокусно разстояние. Така ще успеете да пресъздадете приятно разфокусиран задния план.

Добър похват, когато “ловувате” моменти, е снимането в режим “няколко кадъра”. В наши дни почти всеки компактен фотоапарат разполага с тази “екстра”. Тя би ви позволила да уловите поредица от кадри, от които след това да изберете най-добрия.

Използването на този похват е свързан с факта, че за няколко секунди (или дори части от секундата) може да изпуснете толкова дълго чаканата емоция. Ето защо си създайте навик да държите фотоапарата си под ръка – достойни за заснемане ситуации могат да изникнат навсякъде и по всяко време.

4dsw

Независимо от похвата – целете се в очите

Не случайно тези огледала на душата са муза за много творци от различни жанрове. Ако поетът би могъл да ги опише, то фотографът може да ги заснеме. Още по-хубаво – да ги улови изразяващи емоция.

Ще се изненадате колко много може да каже човек без думи. Не случайно магията на нямото кино дори днес доказва колко много емоция може да се предаде на зрителя само с жест или мимика.

Източник: btv.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

14 − 7 =